Николай Хайтов е една от най-ярките и противоречиви фигури в българската литература, чиято личност и творчество продължават да вдъхновяват и да провокират дебати в обществото. Академик Марин Кадиев, известен български литературовед и дългогодишен познат на Хайтов, в своята публична лекция в Градската библиотека на Севлиево подчерта неговата уникалност и многостранност като личност и творец. Той описа Хайтов като „чудо“, който е едновременно най-обичаният и най-омразният български писател, като това противоречие се дължи, според него, на българската завист, която често съпътства успехите и дарбите на талантливите хора.

Кадиев акцентира върху това, че Хайтов е написал за множество селища в Родопите, като по този начин е съхранил и популяризирал богатството на българската културна и природна наследственост. Той подчерта, че Николай Хайтов е не само изключителен писател, но и всестранно развита личност, който е оставил значим отпечатък в българската литература и общество. В лекцията бе разказана и историята около първия публикуван очерк на Хайтов, който е бил публикуван през 1954 година в списанието „Септември“, като това е началото на неговата литературна кариера.

Особено важен момент в лекцията бе споменаването на ролята на Хайтов при разделянето на Българския съюз на писателите след промените в страната. Според Кадиев, той като председател е успял да спаси дружеството и неговите фондове и имоти, като това е една от неговите най-значими заслуги. Академикът изрази дълбока почит към Хайтов, като каза, че той е умрял от болка за България, което подчертава неговата дълбока патриотична ангажираност и любов към родината.

Кадиев не пропусна да представи и личните качества на Хайтов, като го описа като гениален писател, който е притежавал уникални дарби и качества. Той призова присъстващите да ценят и уважават своите възрастни роднини, докато са още живи, като така подчерта важността на семейните връзки и духовната връзка с миналото. В лекцията бяха разгледани и малко известни факти за поета, като част от личната и дългогодишна връзка на Кадиев с Хайтов, което придаде допълнителна стойност на представената информация.

Голяма част от лекцията бе посветена на биографията на Николай Хайтов, като акцентът бе поставен върху неговия принос към българската култура и литература. Въпреки че е известен най-вече като писател, Хайтов е имал и активна обществена позиция, която е била насочена към съхраняването на българските традиции и националната идентичност. В същото време, той е оставил следа и като човек, който е бил дълбоко ангажиран с проблемите на своето време и е борил за духовното и културното възраждане на България.

Градската библиотека в Севлиево, която организира лекцията, съобщи, че Марин Кадиев е роден през 1939 година в село Душево, в близост до Севлиево. Той е завършил гимназия в родния си град и по-късно българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След това е работил като гимназиален учител по български език и литература, а по-късно и като преподавател по методика на литературата в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Той е автор на 12 книги, сред които са „Думи за известни и неизвестни писатели и книги“, „Мигновения с тях“, „Писатели, училище, време“, както и „Единадесет разговора с Николай Хайтов“, които са ценени както заради литературната си стойност, така и заради богатството на личните му спомени и анализи.

Кадиев е известен и с това, че е направил над 11 000 представяния на български писатели на живо в цялата страна, което го прави един от най-активните и уважавани популяризатори на българската литература. През 2017 година му е присъдено почетното звание „Следовник на българските будители“, а през 2020 година е награден с международната Шекспирова награда за литературна критика. Освен това, той е носител на медал от Министерството на културата в Украйна, европейска награда от Съюза на полските писатели, както и награди от италиански и български литературни организации. Министерството на културата на България го е отличило с наградите „Златен век“ и „Печат на цар Симеон Велики“, което свидетелства за неговия значим принос към културната сфера.

Лекцията в Севлиево не само разкри богатството на личността и творчеството на Николай Хайтов, но и подчерта важността на уважението към културното наследство и личните връзки с възрастните хора, които са носители на ценни знания и опит. В този контекст, образът на Хайтов се превръща в символ на българската духовност, патриотизъм и непрекъснат стремеж към съхраняване на националната идентичност в трудни времена.